Mehana Momini Dvori

История

История за БАНСКО

Местоположението и физико-географските характеристики на територията са обусловили заселването й от най-ранни исторически времена. За това свидетелстват множество археологически обекти, разкрити на територията на общината, включително в землището на Банско. В местността „Старото градище”, на около 4 км югозападно от гр. Банско и в местността „Юлен” (по течението на р. Дамяница) са разкрити останки от антични крепости. В близост до м. „Старото градище” са разкрити и тракийски надгробни могили. Предполага се съществуване на средновековното селище в м. „Св. Троица“. Югоизточно от гр. Банско се намират останките от късносредновековните църкви “Св. Георги” и “Св. Илия”.

Възприето е схващането, че Банско се обособява като селище след обединяването на няколко махали в периода ХV-ХVІ в. Първото документално свидетелство за Банско се среща в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.

До ХVIII в. банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. В периода на национално Възраждане Банско се развива като градски търговско-занаятчийски център. По р. Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др. Предприемчивите му жители поддържат търговски връзки със селища от Егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа. Кервани с дърводелски, кожарски и железарски стоки се отправят към Беломорието, в Серско и Драмско и докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. В много градове на Европа - Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия, Лондон - са открити търговски кантори на банскалии. Много от децата на замогналите се родове се образоват в чужбина.

Разширените контакти с външния свят още от ХVІІІ в. са стимул за националното самосъзнание и превръщат Банско и региона в едно от огнищата на Българското Възраждане. Банско е родно място на неговия основоположник и автор на „История Славяноболгарская” Паисий Хилендарски (1722-1773). През този период тук са родени и живели още видният български просветител Неофит Рилски (1793-1881) - монах, учител и художник, определян като „патриарх на българските учители и книжовници”, Тома Вишанов Хаджиикономов-Молера (1750-?), основател на живописна школа с огромен принос за развитието на националните традиции в религиозното изобразително изкуство, Марко Теодорович Везньов (1760-1840) – търговец, издател и просветен деятел. Тук следва да се добави, че от Банско и околните села са още много личности, оставили следи в националната история и култура, между които Галактион Хилендарец (1830-1894) - духовник и революционер, Георги Кременлията (1840-1886) - хайдутин и войвода от Кресненско-Разложкото въстание, Димитър Сеизов, революционер, войвода в Неврокопско и Мелнишко, Димитър Пенков (1876-1925) - революционер, братята Димитър (1874-?) и Костадин (1876-?) Молерови – фолклористи и краеведи и др. Банско е родно място и на Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) – един от гениалните поети на България.

През 1838 г. в църковния двор е отворено килийно училище, което през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. Около 1850 г. е основана Банската българска община и през 1857 г. тя вече изгражда нова училищна сграда и започва да разпространява възрожденски вестници и книжнина.
През 60-те и 70-те години на ХIХ в. Банската българска община оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело. Общината подпомага пострадалите при потушаването на Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстания и предприема ред обществени инициативи след окончателното освобождение от османското присъствие през 1912 г.

 

Момини Двори

  • гр. Банско, ул. Пирин 1
  • +359 888 530 695 / +359 885 406 595
  • +359 749 88064
  • https://www.facebook.com/Momini.Dvori?fref=ts